реклама 468

Saturday, May 30, 2009

тунел

Между язовира и село Мещица
Posted by Picasa

Язовир Мещица

Язовир Мещица - снимка от хълмче над него.
Posted by Picasa

Friday, May 1, 2009

Помагат на черквата в село Мещица

Помагат на черквата в село Мещица : Новините от Перник - Агенция За Перник
3 април 2009
feature photo
Инициативен комитет ще реставрира черквата в с. Мещица, съобщи народния представител от НДСВ Теодора Дренска.
За ремонта на селската черква “Св.Св. Петър и Павел” са необходими поне 5 000лв. От НДСВ вече са дарили 1000лв., толкова е събрал в дарителската сметка на храма и отец Борис. Жителите на Мещица също ще се включат в инициативния комитет, казаха от местното ръководство на партията. Със събраните средства ще бъдат укрепени основите на храма, ще бъде изградена дренажна система и ще се укротят подпочвените води, каза Дренска.
Църквата е строена през 1870 г. и е обявена за паметник на културата


Георги Марков с пернишки корен

Писателят – дисидент Георги Марков бил с пернишки корен : Новините от Перник - Агенция За Перник
2 април 2009
feature photo
Това се разбра на премиерата на романа «Покривът»
Тройна връзка между Георги Марков и Пернишкия край изкочи снощи на премиерата на романа „Покривът”. Майката на писателя е от Мещица. Георги Марков се е опрял в романа си върху действителен случай – падането на покрива на прокатния цех в металургичния завод „Ленин” в Перник през 1957 година. И за да се затвори цикъла, оказа се, че последния адвокат, работещ по делото за убийството на Марков е перничанин. На представянето в Двореца на културата гостуваха редактора на книгата Цвета Трифонова, първия братовчед на автора - Любен Марков, разследващия журналист Христо Христов, представител на издателство „Сиела”. Срещата е осъществена по предложение на Кирил Станков, председател на Съюза на репресираните в Перник. Цвета Трифонова е текстологично обработила, редактирала и подготвила за печат „Покривът”. Трифонова е изследователка на репресирана литература. Първоначалният вариант на романа под заглавие „Великият покрив” е завършен през 1964 г., даден за печат в издателство „Народна младеж” и тутакси отхвърлен. Не се осъществява и идеята за филмов сценарий заедно с режисьора Вили Цанков. След изгнаничеството и осъждането на известния творец и дисидент, след коварното му убийство накрая властниците “изгонват” от българското духовно пространство не само “Покривът”, но и всичките му книги. Затриват ги в буквалния смисъл, така че днес трудно може да се намери негово заглавие дори в научните и специализираните библиотеки, каза Трифонова и продължи - но и през 19-те години демокрация ръкописът си остана забравен. Едва сега дойде ред на романа “Покривът”, след като журналистът Христо Христов с грандиозното си изследване “Убийте Скитник” отпуши темата, успя да преобърне наглата тенденция на отричане, охулване и премълчаване на името и творчеството на талантливия писател и доблестен гражданин на света - Георги Марков. Той изпълни един морален дълг на обществото пред паметта му, сега е ред на литературната общност да изкупи вината си като върне за нов живот инкриминираните произведения. Настоящият текст на “Покривът” ми бе даден от братовчеда на писателя Георги Марков - Любен Марков. Шест месеца ми отне редактирането на книгата, разказа Трифонова. Всичко, което се случва в развоя на сюжета - пречупените съдби на героите, наранената им психика, идейният фанатизъм, подлостта и кариеризмът - това са гнилите и лъжливите основи на Покрива. Той просто няма как да не падне, защото в основите му е заложена антихуманната утопия. Тя е тотално сгрешената, обречената основа. Срутването не е инцидент или грешка, то е симптом за корозия и заболяване на обществото. Поради което не само прословутият покрив край Перник, цялата страна е в руини и скоро няма да се вдигне изпод отломъците на апатията и отчаянието, добави редакторката. Любопитни факти разказа разследващия журналист Христо Христов, автор на “Убийте Скитник” - българската и британската държавна политика по случая Георги Марков. Христов paзкaза зa изпълнениетo нa убийcтвoтo нa бългapcкия пиcaтел Геopги Mapкoв в Лoндoн пpез 1978 г., и зa зaличaвaнетo нa cледите нa пpеcтъплениетo cлед 1989 г. Bcички миcлят, че пoзнaвaт иcтopиятa c Геopги Mapкoв, нo тoвa cе oкaзвa мит, каза журналиста. Няма никакъв чадър, продължи Христов. От КГБ са предоставили на българските власти тогава информация и консумативи за изпълняване на „остро мероприятие”, както са наричали убийствата тогава. В рамките на шеcт гoдини е събирал информация Христов, пoтапял се е в cекpетни apxиви, дo кoитo мaлцинa ca cе дoкocвaли. Това, което е направил Георги Марков за България, не е направено дори от човек като Солженицин за Русия, каза Христов. Любен Марков е първи братовчед на Георги Марков. Бащите им са братя. Георги е 15 години по-голям и Любен си го спомня от семейни събирания като закрилящия батко. Любен Марков реши да не разказва пред аудиторията за натискът, на който е било подложено семейството на Георги Марков, защото историята е много подтискаща. Той сподели за дългите години, когато с помощта на съратници е водел паралелно разследване на убийството, за пречките и трудностите. Истината обаче се знае от преди 15 години, и тя е ясна - убиеца на Георги Марков е социалистическата тоталитарна власт, каза Любен Марков.
Гостите благодариха на организаторите за интереса и пълната зала, а директорът Петьо Фетфов им направи подаръци от името на Двореца на културата и обеща да продължава да помага чрез събития, които да показват истината./Съперник


Училището на с. Мещица става общинска частна собственост

Училището на с. Мещица става общинска частна собственост : Новините от Перник - Агенция За Перник
23 септември 2008

Бившето ОУ “Никола Й. Вапцаров” в с. Мещица стана общинска частна собственост. Това бе решено на заседание на ОС в Перник. Мотивите за промяната за това са , намалялата раждаемост на територията на с. Мещица, довела до липсата на нужда от училище. Освен това, след като сградата пустее и не се използва по предназначение, няма смисъл общината да хвърля средства за охраната и поддръжката й. При проявен инвестиционен интерес, сградата ще бъде предоставена за ползване, съгласно закона, което ще я предпази и от саморазрушаване и ограбване, пише в предложението, внесено от кмета Росица Янакиева до общинския съвет в Перник. След промяната в статута на сградата на бившето училище, кмета на Перник може да я предостави за ползване, съгласно определените условия, визирани в закона.
Кметът на с. Мещица не възразява училищната сграда да стане частна общинска собственост. Той обаче иска от общата площ на терена да бъдат отделени 2 декара за направата на мини футболно игрище. Молбата е във връзка с кандидатстването по програма “Място за живот” към фондация ЕКООБЩНОСТ, където читалището на с. Мещица е изпълнител по проекта.


Да се забрани изграждането на ветрогенератори

Природозащитници се обявиха против ветрогенератори в зона „Мещица“ - съоръженията пречели на птиците : Новините от Перник - Агенция За Перник
27 май 2008

Да се забрани изграждането на ветрогенератори в защитена зона “Мещица”, която е част от европейската екологична мрежа “Натура 2000″, настояват от Дружеството за защита на птиците.
Това съобщи в Перник Младен Граматиков, отговорник “Орнитологично важни места и Натура 2000″ в дружеството. Според него превантивната забрана за изграждане на такива съоръжения ще осигури безопасни коридори за придвижване на ливадния дърдавец през гнездовия период и по време на миграция.
“Ежегодно всяка вятърна турбина в Европа убива до 125 птици”, твърди още Граматиков. По думите му евентуалното изграждане на ветрогенератори би прогонило ливадния дърдавец . Така местообитанието ще се загуби, опасява се Граматиков. Той посочи още, че в Германия и Холандия не е допускано строителство на подобни съоръжения в орнитологично важни места.

Природозащитниците настояват още създаването на обекти на масовия туризъм и спорт в района да е извън границите на населените места. За да се гарантира спокойното възпроизвеждане на дърдавеца е необходимо ливадите да се косят преди 1 юли, смятат още защитниците на птиците. Зона “Мещица” е разположена между пернишките села Радуй, Бабица, Сопица и софийското Златуша.